А вие вярвате ли в призраци?
Може да не вярвате, само че цялата тази история аз и членовете на моето семейство я видяхме с очите си:
Тази година умря нашето обичано куче. То постоянно обичаше да се пече на слънце и един безоблачен, летен ден, когато у дома бил единствено синът ми, тя заспала на обичаното си място и, прегряла, се затичала под ваната, където получила раздор на сърцето. Това ни сподели ветеринарят, до момента в който бяхме унищожени от тъга.
Три денонощия фамилията ни не спа, оплаквайки любимката ни. В последна сметка главата на фамилията взе решение да си вземем друго куче, другояче всички щяхме да се побъркаме от тази тишина. Така си взехме кученце, което да ни разсее от този смут.
Първоначално никой не видя, само че след това обърнахме внимание, че на мястото, където лежеше предходното ни куче (много комфортен ъгъл, в който миехме и сменяхме постелката) кученцето отхвърляше да лежи.
Ако го слагахме в този ъгъл и сядахме до него, с цел да го приучим към мястото, той лягаше, само че се държеше обезверено, а единствено ние да си тръгнехме, пропълзяваше в другия ъгъл и лягаше на голия под, ококорвайки очите си към постелката.
Пренасяхме му постелката и той умерено започваше да спи в другия ъгъл. После обърнахме внимание, че то не влиза в банята. А в случай че пък пробяга около нея, когато е отворена вратата, то постоянно се стопира и поглежда под ваната, за секунда-две, само че от самото начало бяга напред-назад.
Под ваната нямаше нищо, което да гледа.
Предишното ни куче доста обичаше и една топка, само че постоянно я пъхаше под дивана в кухнята и след това обезверено я измъкваше от там, призовавайки всички ни на помощ.
Ето че и новото пале запокити новата топка под същия диван, кученцето радостно потегли след топката, само че на сантиметри от ъгъла се спря, подуши с нос въздуха и със скимтене избяга, криейки се в стаята.
Взехме решение за генерално разчистване, тъй като дребното куче очевидно надушваше предходното. Апартаментът бе измит, изпран, всички ъгли бяха обработени с дезинфектанти, само че кученцето както преди се тормозеше към ваната и не отиваше към дивана в кухнята.
Решихме, че въпреки всичко то усеща нещо и спряхме да обръщаме внимание.
Но една вечер цялото семейство седеше в стаята, а кученцето гризеше пръчка върху килима, когато внезапно то изръмжа някъде в коридора, а по-късно стартира постепенно и към момента ръмжейки да върти главата си към стаята, след това към стола, на който нямаше никого, дълго и интензивно гледаше към стола и най-после размахвайки опашка, отиде до него, приближи зурла в него по този начин, като че ли души някого, след това си потегли и още веднъж се залови за пръчката.
И тук цялото семейство съобразихме, че това беше обичаният стол на нашето предходно куче и тъкмо по този начин правеше тя, когато цялото семейство бяхме у дома – първо лежеше на постелката в коридора, след това влизаше в стаята, скачаше върху стола и оставаше там.
Мога да кажа едно – изминаха 3 години, кученцето порасна и стана любим на цялото ссемейство, само че както преди заобикаля кухненския диван в профил, от време на време се заглежда под ваната и в никакъв случай не ляга единствено върху стола в стаята…
